Информация за  България, градове, хотели в България, оферти за море и планина, културни и исторически забележителности, карнавали, забавления, статии, пътеписи, коментари за почивка на море и планина в България.

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от които 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав като Св. Анастасия, Белене, Св. Иван, Св. Петър и други. Със своите над 110 хил. км² площ и 7,4 милиона души, България се подрежда на 102-ро и 96-то място съответно по площ и по население в света. По площ България е 11-а в ЕС и 15-а в цяла Европа.

Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от 44 000 г. преди Христа, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди Христа в североизточна България процъфтява високоразвита цивилизация, която създава най-ранните златни украшения в света. От Античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци и римляните. С пристигането на славяните през 6-ти век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която просъществува до 1018 и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата си. Втората българска държава съществува между 1185 и 1396 година, когато тя е завладяна от разрастващата се Османска империя. През 1878, след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековния османски контрол с помощта на Руската империя. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с Германия по време на двете световни войни. През 1946 автократичната монархия е заменена с народна република от съветски тип, ръководена от Българската комунистическа партия. Т.нар. „социалистически строй“ рухва през 1990 година, след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През 2004 страната се присъединява към НАТО, а през 2007 - към Европейския съюз.

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали, и преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; също така е пълноправен член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО.

Население:

Населението на България е 7 364 570 души според окончателните резултати от последното официално преброяване от 2011 г. България е в състояние на демографска криза, която е и един от най-тежките проблеми на страната. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,796% за 2012) и е четвъртият най-нисък в света — единствено Сирия, Йордания и Молдова имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,797%, -0,97% и -1,01%). Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента. България е на 204-то място от 228 държави и територии по раждаемост в света — на 1000 души се раждат 9,2 деца. В същото време смъртността е 10-тата най-висока в света с 14,3 смъртни случая на 1000 души население, като единствено Русия, Украйна и ЮАР, както и няколко държави от т.нар. Четвърти свят, имат по-висока смъртност.

По времето на социализма в Народна република България населението нараства до върховата си точка — близо 9 милиона души. На преброяването през 1985 г. населението на третата българска държава е най-голямо и възлиза на 8 948 649. Деветмилионният гражданин на България се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима му от власт това така и не се случва. Данните за 1989 г. се различават: 8 879 775 души, 8 972 724 души, 8,993 млн. души; дори 9 009 018 души. След 1989 г. ръстът на населението започва да намалява значително. На преброяването през 2001 г. населението е било 7 932 984 души. В градовете живеят 72,5% от населението, а 27,5% живеят в селата. Близо 18% живеят в столицата и най-голям град София. Седемте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен, като Пловдив и Варна са с над 300 хиляди, а София с над 1 милион души.

България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посочено православното християнство, а като православни християни са се самоопределили 59% от населението на преброяване 2011, от тях не e ясно колко се самоопределят като старостилци и новостилци. Най-голямата малцинствена религия е ислямът, който е посочен за свое вероизповедание от 7.8% от населението (главно от турското малцинство, но също и от българи мохамедани и една пета от циганите, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следва протестантство 0.9%, римокатолицизъм 0.7%, нехалкедонизъм 0.02%, 0.13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса. В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.

Според анкета от 2009 г., базирана на малка част от населението, 67.3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21.7% - не. Същевременно 13.6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и 24.1% декларират, че вярват в задгробния живот.

Държавообразуващият етнос на страната — българите, съставлява 84,8% от населението. Две от малцинствата са сравнително по-големи от останалите малцинства - турците са 8,8% и циганите са 4,9%; останалите 1.5% включват други малцинства — руснаци, арменци, китайци, власи, каракачани, украинци, гърци, евреи, румънци, други и хора, които са потвърдили, че не се самоопределят на преброяването на населението.

Българският език се говори като майчин и роден език от 85,2% от населението, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9.1%, а циганският на 4,2%.

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам). Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици и на южнославянските езици и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз.

В България се заражда кирилицата — азбука, създадена най-вероятно от св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата, св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонската езикова норма, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, окачествяващи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Образование и Здравеопазване:

Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 г. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владее руски език, а около 15% — английски език. Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 г. около 30% от учениците в начални училища са изучавали английския като втори език, а 25% — френския. Образователната система е под надзора на Министерството на образованието, младежта и науката. Степените на образование в България са четири — начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-ти до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ) — колежи и университети. Качеството на българското образование е ниско. Неадекватно големият брой университети, липсата на материална база в учебните заведения, както и липсата на държавно финансиране в областта на науката и иновациите са причина образователната система да произвежда некачествени кадри, а икономиката да е неатрактивна за инвеститори.

Българската здравна система претърпява много промени след 1990 г. След 2000 г. са прокарани редица реформи в здравното осигуряване, целящи намаляването на държавното финансиране на осигурителната система и по-голяма отговорност на частния сектор в него. Задължителното здравно осигуряване е отговорност на Националната здравноосигурителна каса, която работи с 88 частни и 312 държавни и общински болници.От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.