Казанлък хотели -промоции и цени с отстъпки, оферти Last minute и ранни записвания, пакети All inclusive 2014, адрес и карта на хотела с контакти .

Информация за Казанлък:

Казанлъ̀к e административен център на едноименната община и вторият по големина град в област Стара Загора.

Казанлък е център на Розовата долина и привлекателна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.

Според преброяването към 2011 г. населението на Казанлък се оценява на 47 325 души, което прави града 21-ви по големина в страната и вторият най-голям необластен град в страната, след Асеновград.

География:

Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. Климатът е преходно-континентален, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий. Лятото е умерено топло. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9.  Казанлък се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София - Бургас и Стара Загора - Велико Търново. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.

Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район.

Климат

Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчеви дни. Зимата в Казанлък е мека, снеговалежите са рядкост. Лятото е топло, а валежи падат рядко. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е над 25 градуса по Целзий.

Население

Населението на Казанлък към 2010 г. е 54 357 души. Това възлиза на 22,4% от населението на област Стара Загора. В Казанлък е съсредоточено 68% от населението на общината. Съотношението между представителите на двата пола е 100 мъже към 107 жени. Равнището на безработица в община Казанлък е 7,14%, което e по-ниско от средното за страната и областта. Гъстотата на населението е 140 човека/км².

История на града

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава - една богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната река Тунджа. Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948-1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.

Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие — висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

След Освобождението на България от турско иго занаятите западат заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ - от 1930 до 1945 г. (от 1961 г. до момента — завод за хидравлични зъбни помпи).

През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители. В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици - тетрев (Tetrao tetrix), голяма дропла (Otis tarda), сив жерав (Grus grus), ням лебед (Cygnus olor), скален орел Aquila chrysaetos), глухар (Tetrao urogallus), бухал (Bubo bubo) и сива врана (Corvus cornix). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България.

Произход на името

Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akçe kızanlar — бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ” е заместена с "а" и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък

Религии

Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство. В града има също църкви и представители на другите клонове на християнската вяра: протестантство - петдесятници; баптисти; адвентисти и католицизъм - мисия на салезианите на Дон Боско.

Източноправославни храмове

• Православна църква „Рождество Христово“
• Катедрален храм „Свети Йоан Предтеча“
• Православна църква „Свети Пророк Илия“
• Православна църква „Успение на Прсв. Богородица“
• Православна църква „Света Троица“
• Православна църква при Девически манастир „Въведение Богородично“

• Храмове на други религиозни общности

• Евангелска баптистка църква
• Католическа църква от източен обред „Свети Йосиф“
• Евангелска петдесятна църква „Витания“
• Църква на Адвентистите от седмия ден
• Българска Евангелска Църква - Казанлък

• Обществени институции

• Читалище „Искра“ - едно от първите читалища в България, основано през 1860 г.
• Читалище „Възродена искра“
• Читалище „Жар“
• Палата на физиката
• Национална школа по физика на Теодосий Теодосиев

• Образование

  На територията на община Казанлък има 4 начални, 19 основни училища, средните общообразователни учебни заведения също са 4. В град Казанлък се намира най-изявената в страната Школа по физика и приложна математика. Възпитаниците ѝ са носители на награди от международни и национални олимпиади. Във всички училища има изградени кабинети по информатика. Броят им във всички училища достига 310.

• Култура и забележителности

  

  В Казанлък се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

• Литературно-художествен музей „Чудомир“
• Национален парк-музей „Шипка - Бузлуджа“
• Казанлъшката гробница - най-добре запазената в България тракийска гробница
• Връх Шипка
• Връх Бузлуджа
• Голямата Косматка - гробница на тракийския цар Севт
• Художествена галерия - Казанлък
• Дом на културата „Арсенал“
• Военен клуб - Казанлък
• Кино „Искра“
• Библиотека „Искра“
• Театър „Любомир Кабакчиев“

Музеи

• Дом „Петко Стайнов“
• Палата на физиката (клон на Политехнически музей)
• Къща-музей „Чудомир“
• Къща-музей „Ненко Балкански“
• Къща-музей „Дечко Узунов“
• Исторически музей „Искра“
• Музей на розата
• Етнографски комплекс „Кулата“
• Долината на тракийските владетели
• Голямата Косматка
• Лъвова чешма

Редовни събития

• Празник на розата
• Международен фолклорен танцов фестивал
• Бирен Фест „Долината на розите”
• Чудомирови празници
• Празници в долината на тракийските владетели
• Музикален празник „Академик Петко Стайнов“